“Моята история за Форбс”

С Ивайло Демидов не се бяхме виждали много дълго и той започна да ми разказва различни епизоди от живота си… И тогава ми хрумна, че подобна история отива да бъде написано във Форбс – изключително подходяща, особено за човек, който не е толкова познат в мейнстрийм средите. И ето какво се получи:

С Ивашкин се познаваме откакто се помня. Още в началото той не беше като останалите – не защото се опитваше да бъде различен, а защото просто нямаше друг режим. Докато повечето хора търсят посока, той сякаш вече беше вътре в нея, макар и сам да не знаеше точно накъде води.

При него музиката никога не е била въпрос на избор. Не е „реших да се занимавам с това“, а по-скоро „няма как да не го правя“. И това е съществена разлика. Защото когато нещо не е избор, компромисите стават много по-трудни. А той никога не е бил човек на компромисите, особено когато става дума за звук, идея или посока.

През годините съм го гледал как си прави нещата по неговия начин. Без да се съобразява с това кое е модерно, кое се продава, кое „трябва“. Това звучи романтично, но всъщност е тежък режим на съществуване – бавен, често неблагодарен и почти винаги неразбран. И въпреки това той продължава.

Пътят му не е прав. По-скоро е като терен, който сам си разчистваш. И то без карта. Имало е моменти, в които съм се чудил дали самият той знае накъде върви. Предполагам – не винаги. Но никога не съм го виждал да спира.

Темата за парите при него винаги е стояла настрани. Не защото не разбира значението им, а защото не ги приема като основна движеща сила. В свят, в който всичко се измерва и оптимизира, това изглежда почти като отказ от участие. Но пък му позволява да запази нещо, което трудно се купува – вътрешна последователност.

Ако трябва да се проследи пътят му, той минава през ясни, но много различни етапи.

„Мефисто“ беше ранният импулс – суров, директен, без много филтър. После дойде периодът с „Нова генерация“ и срещата с Димитър Воев. Това не е просто ред в биографията му – това е нещо, което го е формирало дълбоко. И до днес се усеща като отправна точка.

Интересното е, че вместо да остане в тази линия, той направи завой – към детския хор в Радомир. Това решение казва много. Да се опиташ да създадеш качество и култура в среда, която не е подготвена за това, изисква не само умения, а и характер. Там вече става дума за изграждане, не просто за изразяване.

След това проектите започнаха да се редят – Light Vocal Group, различни експерименти, колаборации. При него няма застой, но и няма фиксация. Нещата се случват, изчерпват се и той продължава нататък.

Project Dimitar Voev беше по-дълбок ангажимент. Там вече има отговорност към нещо, което надхвърля личното. И мисля, че това, което направиха, има стойност. Но остава и един въпрос, който виси – докъде може да се развива нещо, което стъпва върху вече създадено наследство.

Имало е и по-интимни моменти – като „Крадецът на пеперуди“. Това са нещата, които не влизат лесно в анализ, но често са най-важни. Кратки, но точни.

PsihoIvashkin беше опит за събиране на енергия в група. Имаше потенциал, имаше движение. После дойде ковидът и разби ритъма. Това е един от онези случаи, в които виждаш как нещо може да стане, но обстоятелствата го спират.

Сега вниманието му е насочено към Darkwave Radomir. Отстрани изглежда като радио, но всъщност е опит за нещо по-голямо – платформа, пространство, общност. И тук вече не става дума само за него, а за това дали подобен тип среда изобщо може да съществува у нас.

Познавам хората, с които работи, включително и тези, които стоят зад техническата част. Това не е случаен проект. Има мисъл, има усилие, има желание да се направи нещо различно.

Дали ще успее? Трудно е да се каже. Такива неща рядко се получават лесно, особено когато събират хора, които по принцип вървят сами. Но може би точно в това е смисълът.

Ако трябва да обобщя – Ивашкин не е човек, който следва логиката на успеха. Той следва логиката на търсенето. И това го прави по-труден за разбиране, но и по-интересен за наблюдение.

И най-важното – все още е в движение.

Автор – Ивайло Тончев

Забележка: Ние сами си написахме статията и сме наясно, че Форбс имат запазена марка.  Художествена измислица е само фактът,  че е публиукувано от тях! Съдържанието представлява чистата истина! Картинката е генерирана от AI. Това е провокация към съзнанието и очакванията ви. Махнах и логото на Форбс, защото така е по-коректно и уважително към тях!

Подкрепи Darkwave Radomir в Patreon за още сходно съдържание!