Ksetka von Tape (Ксетофон)

4Ксе: „Пиша песни откак се познавам. Иначе свиря на пиано от 5-годишна. Но в тежкия период на късния пубертет се разделих с пианцето – мило, драго, дърто и немско – и оттогава имам само безразборни и спорадични контакти със случайни пиана, на които си припомням съчинените от мен композиции.

На 17-ия ми рожден ден, обаче, ми подариха акустична „орфейка“. Кръстена е „Мара Общата“. Първите ми парчета с китара се зародиха на нея, преди да се науча да пипам грифа – парчета от типа на „Нищо“. После вкарах малко повече зарибявка в докосванията по грифа и направих и по-интересни от китарджийска гледна точка парчета… Иначе съм патологичен АВТОР – свирещ, рисуващ, пишещ и пеещ – аз обичам да правя нещата, които са се появили от мен, защото обичам да ги правя…

Най-голямата ми сила обаче май е писането, тъй като за текстове получавам „хвалби“ най-често. Септември 2009 г. си направих първия „официален“ лайв с пълен сет-лист в клуб „Лебовски“ в Пловдив. Малко след това се събрахме с Ачо („Под Дъжда“) и Любо („АС“ и „Котки под Коли“) и сформирахме КсеТоФон, който все още си търсеше правилното име през април 2010 г., когато направи първия си концерт след общо 6 репетиции. Името си приплъзна през нетя, покрай публикуваните в Ю-Тъп лайв-видеа и дори получих настоятелна покана за мой собствен гиг от една душичка, която по-късно ми стана приятел. Края на 2011 г. групата претърпя известно префасониране – Любо напусна, а на негово място дойде Яската (Z3n) с дръм-машина и програминг. Поначало се прекръстихме на Псевдо Кседо, но по-късно решихме, че не ни звучи добре и станахме Ксетка Фон Тейп.

При нас нещата са спокич и тотално НЕориентирани към комерс, постоянни натрапчиви участия и пошла пропаганда. Свирим си, каквото ни харесва и както ни харесва и излизаме на сцена, когато ни поканят. За разлика от много други хора , аз никога не каня приятели на свой гиг. Който чул – чул, който го интересува – разбрал е. Трая си. И всеки път попадам (с удоволствие!) на публика с преобладаващи непознати лица и се радвам на това, че са намерили нещо свое в нашите песни. Музиката е любов, най-искреното, което даваш от себе си е еквивалентно на секса и АЗ съм на светлинни години от идеята да се превърна в музикална курва и да си броя стинките след концерта. Според мен си заслужава усилията да поработиш, за да имаш възможността да твориш. Музикантите правят сцената.“ Повече текстове и приказки – на kcekce.blog.bg

Тази публикация ти допада?
Подкрепи Darkwave Radomir в Patreon за още сходно съдържание!